Малко разсъждения след едно състезание, и след края на НИВО 1 от програмата за годината:

Като казвам, че не ми харесва представянето на МБГ, нямам в предвид точките. Там предполагам, че ще сме добре на фона на останалите, и най- вероятно ще сме много добре представени в общото класиране. Не ми хареса , че имаме много нерешени задачи. И то от типове, които сме работили. Единственото, което се иска от децата е да се концентрират и да започнат да РАЗСЪЖДАВАТ. Не ми харесва, че повечето точки, идват от задачи, както аз им казвам “раз-прас”. Поглеждаш задачата, и и виждаш края. А на задачите, за които се иска да излязат от шаблона, и да проявят поне мъничко креативност, не ни се е получило. Още се срахуват да направят крачка в страни, и да тъсрят …. Иначе знанията за решаване ги имат, и като им кажеш една дума , за да погледнат отстрани и, …… тръгва, та няма спирка. Ей тази първа крачка ми липсва като резултат от подготовката. Ама много ми липсва. Технката в 80% от задачите е ОК. Липсва смелостта да оставят шаблона, и да разсъждават. Техническите умения,които имат, са им напълно достатъчни за училище, и аз знам, че всички те са отлични по математика. И така ще бъде. Но това не е достатъчно, за онова, което ги чака занапред. Даже не говоря за математика. Няма значение, кой на къде ще се насочи: математика, физика, медицина, инженерство, компютри, право …. каквото и да е. Не успея ли да ги науча да не се страхуват да счупят шаблона, да разсъждават и да са креативни, значи не съм си свършил работата. Точно тези деца, в момента имат много, ама много по-голям арсенал от знания за задачите, от техните връстници в училище, но ……. ако не ги науча да не се страхуват да го използват, значи на нищо не съм ги научил. Много от тях, все още не могат да направят разлика, между училището, школата и свободните турнири. Някак си, се страхуват да експериментират, защото може да им напишат ниска оценка в дневника , и това да им създаде проблем. Още не можем да преодолеем т.1 от правилата на школата: най-добра е вярно решената задача, грешно решената задача, не е провал, защото подлежи да обсъждане и разглеждане. Най-лошото е отказаната задача. Отказа да се опита изобщо каквото и да е. Пък ако ще и пълни глупости да напише(поне ще се повеселим), но да има за какво да говорим и върху какво да разсъждаваме заедно. Трудно им е за сега да усетят тази разлика от училище. Което ме напомня и за нещо друго. Знам, че повечето от децата в къщи се занимават с мама, тати, баба, дядо, или някой друг. Няма лошо в това. Просто след такова занимание, е по-добре децата да идват в школата с 5 решени задачи и 5 въпроса, отколкото с 10 решени задачи, и на повечето от тях не могат да обяснят решението, или как са стигнали до отговора. И като помоля такова дете, да обясни на другите от групата, как е решило задачата, се оказва, че някой вместо него е направил онази първа крачка, и сега няма никава идея как да РАЗСЪЖДАВА. Не е критика към родителите, просто такова е моето разбиране, за това, как трябва да им се помага.

Публикувам програмите за обучение по класове. На повечето от тях, най-долу има теми, които не успях да включа, заради липса на учебно време. Имам някакви идеи, за това какво да направим, за да работим по тях, и ще ги споделя малко по-късно.

Има идея за организиране на 1 или 2 математически лагера през лятната ваканция, на които освен нормалните задачи, да разглеждаме и някои по интересни типове задачи. Както и да побродим малко по гори и планини, да покатерим малко скали, и изобщо други такива щуротии. За сега е само идея, но ще сондирам мнения, и ако има интерс, ще го предложа, за по сериозно обсъждане.

Ще ми се да обсъдим и участие в Математически турнир “Академик Кирил Попов” , Шумен. На последък този турнир някак си се оформи не официално, като национален турнир, на който се събират отбори от по “възхвалявани и лъскави” школи от София, Варна, Русе, Бургас и др. Може да не сме все още идеалния отбор, но пък ако не отидем, няма как да разберем. Турнира обикновено се провежда средата на м.Май. Ще го предложа за разглеждане.

Ами за сега това. Получиха се много неща в бъдеще глаголно време. Но ще се радвам ако съм предизвикал креативни размисли, за да можем да ги обсъждаме.